В разгара на летния сезон, все по-малко се говори за политика. Въпреки това, нямаше как да остана равнодушен и да не анализирам последното социологическо проучване на Галъп интернешънъл“.  Според него, ако днес имаше парламентарни избори, в парламента биха попаднали 5 сигурни партии: ГЕРБ (23,7%), БСП (15,2%), ДПС (7,3%), Реформаторският блок (4,7%)и Патриотичният фронт (4%). 

 Наглед, всичко това е логично и означава запазване на статуквото с малки изключения. Какво обаче е по-специфично? Базирайки се само на това изследване, то може да се направи заключението,че ГЕРБ, макар и да остава първа политическа сила, губи част от гласовете си, в сравнение с парламентарните избори от 2014г., където получи около 33%. Това е напълно нормално, предвид факта, че доверието в кабинета „Борисов 2“ е  почти два пъти по-малко от недоверието ( според данни на социологически изследвания от началото на 2015г.до сега.). Не особено добре обоснованото вземане на дълг от 16 милиарда лева, спирането на влакове, закона за училищното и предучилищното образование, етническото напрежение и последвалите ексцесии в Гърмен и Орландовци, протестите относно пенсионната реформа, както и полицейското насилие от последните дни, допълнително подкопава доверието в правителството и в частност мандатоносителят – партия ГЕРБ. Възможно е до изборите през октомври, първата политическа сила у нас, да загуби още проценти.  

    Всички тези събития, определено оказват влияние и на останалите управляващи партии. Сега, подкрепа в Реформаторския блок заявяват около 5%, за сметка на миналата година, когато получиха близо 9%. Защо реформаторите губят? Много просто, не си оправдават името, по никакъв начин.



Широко пропагандираните реформи, както в здравеопазването, така и в съдебната система забуксуваха. В здравеопазването министър Петър Москов иска да раздели универсалното покритие с медицински услуги, плащано от НЗОК, на две. За целта той разделя пакета от услуги, като нарича двата пакета "базов" и "допълнителен". Всички дейности, на които досега сме имали право, ще се ограничат в базовия пакет. Останалите услуги, които отиват в допълнителния пакет, ще бъдат заплащани или кеш от пациента, или ще се искат пари от негов застраховател. В най-честия случай, пациентът ще влезе в "листата на чакащите" и ще чака своя ред някога във времето. По същество, бих казал,че това е  ограничаване на достъпа до здравеопазване, и не виждам къде е реформата и подобряването. 

  Колкото до съдебната система, идеята е Висшият съдебен съвет да се раздели на две части- съдебна и прокурорска част, като на мен не ми е ясно, до каква степен прокурорите там ще са зависими от главният прокурор и до каква степен той ще упражнява контрол върху тази част от ВСС. Също така, в съдебната реформа заляга намаляване на мандата на ВСС от 5 на 4 години. Тук ще си позволя да цитирам председателят на етичната комисия към ВСС Ясен Тодоров- „ С този закон се подменя изцяло волята на законодателя от ВНС, който е конструирал за пръв път този орган, защото органът се разделя на практика на две. Освен това функциите на неговите членове независимо дали са от магистратската или парламентарната квота, се изземват от някакви комисии, които са съставени от магистрати, които не ходят на работа в продължителен период от време, а седят в тази сграда. Те подготвят решенията на ВСС. За сметка на това членовете на Съвета ходят и гледат дела и в някакъв момент идват тук на някакви заседания. Много ми е интересно, ако няколко седмици си бил в съдебната зала как ще се подготвен за заседанието на ВСС. Това е един абсолютен абсурд и връщане години назад.“ (Цялото интервю- вестник Труд, 24.06.15г.)

   Промените в съдебната власт обаче, са свързани с промени в конституцията. Промени, за които се изисква време, като всичко това може да се проточи месеци наред, предвид факта, че АБВ и Патриотичния фронт, се дистанцираха от тези промени. Именно затова се заговори за това, ДПС да подкрепи тази реформа, което ще е пореден тежък удар за реформаторите, които от няколко години твърдят, че се борят срещу задкулисието, олигархията, манипулациите и т.н, осъществявани от партиите на статуквото и най-вече от ДПС. 

 В същото време е интересно и при останалите две политически формации, подкрепящи правителството.  При АБВ има отлив. Докато през 2014г, те спечелиха малко над 4%, сега социолозите им дават между 1 и 2%. Напълно нормално, предвид факта, че лява партия, подкрепя дясно правителство. Действията на тази партия, в голяма степен са противоречиви и не особено ясни. В един момент подкрепят заема от 16 милиарда лева, в следващият решават, че ще помогнат на БСП, в сезирането на Конституционния съд, относно този заем. Освен това, подкрепят политики и решения на дясната формация ГЕРБ, но пък сондират мнения за общо явяване на местни избори с БСП.. Това лъкатушене между ляво и дясно, закономерно ще топи доверието от АБВ. 

 При Патриотичния фронт също се забелязва лек спад и за момента са около 4%. Комично е, многобройното поставяне на ултиматуми от страна на патриотите към правителството, закани, малко по-остър тон и в следващият момент тишина и кротуване. Разбирам, че все пак, по някакъв начин, ПФ трябва да се появява в медиите и това е най-лесният. 

  Колкото до опозиционните партии, при най-голямата такава- БСП не се наблюдава промяна.  Около 15% са гласувалите на предишните избори за лявата формация, около 15% биха гласували и сега. Очаквам обаче повишаване на процентите за социалистите, предвид загубата на проценти при АБВ и „България без цензура“ на Н. Бареков( като тук слагам и БДЦ, новосъздадената парламентарна група). Въпреки това, в БСП прекалено много се говори за това, какво се случва вътре в партията, а не каква е нейната визия за бъдещето и за подобряване на живота на българските граждани. В медиите често може да се чуе за скандали, подкупи, противоречия и изключвания, но до колко всичко това е факт е малко съмнително. БСП трябва да акцентира и дори да пропагандира активно, своите положителни идеи, като например законопроектът за въвеждане на равен достъп на българските фирми и производители в големите търговски вериги, както и идеята да се намали ДДС на 5 % за бебешките стоки и др. Сама така, би се повишила подкрепата към БСП. Скандалите и противоречията не са полза никому. 

  ДПС на хартия е опозиционна партия, но все пак, когато е необходимо удря по едно рамо на управляващите. Визирам гласуването за заема, подкрепата за шеф на Сметната палата, пенсионните промени и т.н.
А сега, има вероятност и партията на Местан да подкрепи и съдебните реформи. За търсенето на такава подкрепа дори спомена и Петър Москов, яростен противник на ДПС, до преди няколко месеца. Така, ДПС успешно продължава да запазва ролята си на балансьор и да оказва подкрепа, ту вляво, ту вдясно. Нещо, което няма как да се случи при АБВ.  Все пак, бих искал да подчертая, че въпреки предположените 7-8% за ДПС, то потенциала на партията е около 15%, тоест, близо до БСП, вземайки предвид факта, че подобен тип проучвания се правят основно в големите градове и сред българско етническо население. Също така, не се взима предвид фактът, че все по-голяма част от българските граждани не желаят да гласуват, което засилва ролята на турските и ромските гласове и респективно на ДПС. 

  Въпреки, че за АТАКА традиционно се дават около 3%, то тази партия почти винаги съумява да мобилизира своят електорат и да премине бариерата от 4%. В крайна сметка, от партията ще си послужат с русофилска реторика най-вече, а и може пак да използват анти-циганската и анти-бежанската карта. 

  Определено ни очакват интересни местни избори и „сверяване на часовниците“ между политическите сили.