Предвид приближаващото европредседателство, което ще започне след няколко дни, България бе в центъра на интересни събития. Френският президент дойде у нас, успяхме да затоплим отношенията си с Македония, като дори беше подписан дългоочакваният договор за добросъседство, бяхме домакин на премиерска среща, като  министър-председателите на Гърция Алексис Ципрас и Румъния Михай Тудосе и  президента на Сърбия Александър Вучич гостуваха в резиденция „Евксиноград“ във Варна. И чудо! Също така се оказа, че само и единствено българският премиер Борисов може да говори с Ердоган и да затопли отношенията между Турция и ЕС..

Всичко това показва, че България се опитва да се утвърди като основен играч на Балканите и най-вече основен двигател за идеята „Западни Балкани“. За да бъдат единни, страните от Балканите трябва да забравят своите исторически и религиозни противопоставяния и да станат част от ЕС. До колко обаче самият съюз ще запази своята цялост и ще се справи с всичките си проблеми е друг въпрос.

До колко нашата политика навън ще е успешна, спрямо инвестиции, нови работни места, повишаване на жизнения стандарт на българите и т.н, предстои да разберем. Лично според мен, дивидентите не са чак толкова много, както се опитват да ни убедят някои експерти.

За сметка на това, вътрешната политика е белязана от скандал след скандал -  НДК, „Грипен”, "Суджукгейт", „Кумгейт“, лекарства за онкоболни и др. Тези скандали и противоречия очертават ясно следната картина – управляващите правят грешки, а опозицията ги отчита, иска оставки и до там. Все пак оставки подадоха здравния министър – Николай Петров, председателят на парламента – Димитър Главчев, писателят Антон Тодоров, станал известен с книгата си срещу ГЕРБ, но след това станал част от ГЕРБ и започнал да заплашва журналисти..,дори и Делян Добрев, чиято оставка не беше приета.

Интересно беше, че президентът Радев и управляващите влязоха в остро противоречие по две теми - купуването на нови  изтребители за армията и антикорупционния закон. До къде ще стигне тази конфронтация, предстои да разберем.

В крайна сметка се появява А. Доган и заявява, че управлението на ГЕРБ е без алтернатива. Изключително мощна подкрепа за управляващите, от страна на ДПС и категорична заявка за включване в управлението.В известна степен той е прав, тъй като за момента БСП не е готова да управлява нито самостоятелно, нито в коалиция. В момента партията е привидно единна, но дали е готова за самостоятелно управление? Също така, на политическия хоризонт няма друга партия или коалиция, с която БСП да се обвърже за благото на управлението. Патриотите, в лицето на Валери Симеонов и Волен Сидеров са достатъчно дискредитирани, ДПС е сатанизирана от предишните си участия в управлението, по-малките партии няма и смисъл да ги коментираме. Така стигаме до голямата (и мечтана от някои) коалиция БСП – ГЕРБ. Ръкостискането между Меркел и Мартин Шулц, но в български вариант.. Не е невъзможно, но ще е пагубно и за двете големи партии.

Ако в началото на 2018г, или дори в средата на годината, има нови парламентарни избори, то сегашната парламентарна конфигурация най-вероятно ще се повтори, но без участието на Марешки, който достатъчно се дискредитира до момента.

Какво да очакваме от 2018г? Очаквам от председателството да протече нормално, да има диалог за Западните Балкани, без ангажиране с конкретни дати и срокове. Очаквам също и нови скандали и вотове на недоверие. Изостряне на отношенията между ГЕРБ и Радев едва ли ще има, само спорове по отделни въпроси. Относно самата партия ГЕРБ, тя едва ли ще изпусне властта през предстоящата година, но ще има нови оставки и най-вече изхабяване. Колкото повече една партия стои на власт, толкова повече негативи трупа и се изхабява. Същото важи и за коалиционните партньори – „патриотите“. В момента трите патриотични партии са заедно единствено и само защото са във властовата конфигурация. Извън нея, всяка ще потърси свой път на развитие, което ще бъде минус за тях и техните гласоподаватели. В момента обаче подкрепата за тях намалява и след около година ще е с няколко процента по-ниска. Колкото до БСП, партията има свои вътрешни драми и противоречия, като това се видя най-вече при скандала  „Техноимепкс“, но все пак „столетницата“ продължава да е основната опозиционна сила без алтернатива и в парламента и извън него. Подкрепата за „червените“ остава почти непоклатима в процентно отношение и при едни нови избори през 2018 или началото на 2019 г, разликата с ГЕРБ отново ще е няколко процента. Важното е обаче, какви нови идеи може да генерира опозицията, как да бъде коректив на управляващите. Обвинения и искания за оставки може да се чуят от всякъде, но важни и полезни идеи, засягащи благоденствието на българския народ, трябва да дойдат именно от опозицията, искаща да дойде на власт.